И аз, както повечето деца не пропуснах детската градина. От там имам, както хубави, така и лоши спомени. Първия път, ме бяха записали в една градина, която не посещавах с особено добри чувства. Децата там бяха ужасно зли, крадяха си взаимно играчките, биеха се постоянно. Аз също трябваше да се боря за моето място в тази джунгла и всеки ден се прибирах нахапана или издрана. Общо взето, това място беше един ужасен зверилник. След като родителите ми видяха, че тренировките ми по борба няма да ме изведат на добър край, ме преместиха на едно сравнително спокойно местенце, където прекарах времето си докато тръгнах на училище. Сещам се за един определен случай от това място. Веднъж бяхме избягали от градината с едно момче. Обикаляхме по улицата и се наслаждавахме на свободата. В един момент, то реши да си купи цигари, за да пушим. Аз не пушех все още разбира се, защото бях може би на пет. Момчето явно си мислеше обаче, че така изглежда мъж в моите очи. Така си и беше. Още първият опит беше неуспешен и ни изритаха от един магазин, където пробвахме да излъжем, че цигарите са за баща му. Тогава решихме да отидем в тях, където то щеше да ме "посвети в тайната на пушенето". В тях нямаше никой и то запали една цигара. Както сладко си пушеше, без да гълта дима разбира се, само за атракция, входната врата неочаквано се отвори и влезе баща му. Не искам да се сещам какъв бой му хвърли. Аз само стоях в ъгъла и гледах без да мръдна. Той ни върна обратно в градината, където всички знаеха за нашето бягство. После дойдоха и нашите, за щастие не ми се караха. Може би защото не бях пушила. След време в училище и аз също започнах. Но преди няколко години спрях. Днес не пуша.