Прочетен: 13119 Коментари: 42 Гласове:
Последна промяна: 22.07.2012 01:12
Рей Дъглас Бредбъри е роден на 22 август 1920г. в Уокигън, Илинойс. Майка му е шведска имигрантка. Баща му е работел като кабелен работник за електроснабдяването и телефонните компании. Дядо му и прадядо му по бащина линия са били издатели на вестници. Още от малък той чете и пише, и прекарва много време в библиотеката „Карнеги“ в Уокигън. Произведенията му „Вино от глухарчета“ и „Чувствувам, че идва нещо зло“ описват Уокигън под името „Зеления град“, и са полу-автобиографични. Освен литературните си творби, Бредбъри е написал и много есета на тема изкуства и култура, привличайки вниманието на критиците в тези области. Има своя принос в театъра и в киноиндустрията. Писал е и книги за деца.
Казвал е за себе си: „Като начало, не пиша научна фантастика. Написал съм само една научнофантастична книга, и това е „451 градуса по Фаренхайт“, която е базирана на реалността. Научната фантастика е изобразяване на реалното. Фентъзито е изобразяване на нереалното. Така че „Марсиански хроники“ не са научна фантастика, а фентъзи. Те са невъзможни, не разбирате ли? Това е причината, че ще се четат още дълго време - всъщност са гръцки мит, а митовете имат качеството да остават задълго.“
Малцина знаят, че е писал и стихове. Предлагам ви красивото стихотворение на Рей Бредбъри –
,,Те не са виждали звездите,, в мой превод от руски език - на Yume Oni
http://www.stihi.ru/2003/07/11-103
Те не са виждали светлината на звездите
Те не са виждали светлината на звездите,
не, нито един от тях,
от този свят на същества,
така ще бъде вечно, още от онези времена,
когато пясъка за пръв път бе едва от вятъра докоснат.
Не, нито един от тях.
От всички животни, които от хълмове,
ливади и долини са се взирали във висините
и замирали изумени от трептенето на далечните огньове.
Не, нито един от тях.
А нашите души жадуват да знаят
онова, което те не са знаели, не,
всичките тези пет милиарда години
на диво въртене на земята,
за всичките тези години не можаха
кучета, лъвове и ята от птици
да погледнат натам... О, да погледнат:
онези звезди, Боже, да погледнат.
Сякаш не са изминали векове,
и не е имало светлина на слънце, ни зора,
ни сияние на далечна луна,
и тези създания са били слепи за тях...
Какво ли за нас е останало? Кои сме ние?
Как да прозрем, търсейки отговора?
Помисли за това, избирайки пътя си. Кой си ти от тях?
Роден на старата земя, заселяващ просторите
и сега забравен, от паметта изтрит навеки,
о, нима по света не е имало чудеса?
Ни тичане по кръга, ни звуците на огън или мраз...
И може ли да забравиш, да се изгубиш, като далечните звезди?
Или с нашата крехка плът Божиите очи
гледат, извисяват се, опитвайки се да познаят небесата?
Ние виждаме как в лунния поток годините се носят,
и помним онова, което е загинало и отишло си от нас завинаги.
06.06.2012 23:40
Тъжно е.
и помним онова, което е загинало и отишло си от нас завинаги."
07.06.2012 09:39
Обичам такива Хора: с тях никога не е скучно или самотно!
Наистина съм жив! — помисли си Дъглас. — Досега не съм го знаел, или съм го бил забравил!
Затворил очи, Дъглас виждаше петнисти леопардови лапи в мрака.
— Том! — викна той, а сетне прошепна: — Том… всички ли на този свят… всички ли знаят, че са живи?
Роден на старата земя, заселяващ просторите
и сега забравен, от паметта изтрит навеки,
о, нима по света не е имало чудеса?
Ни тичане по кръга, ни звуците на огън или мраз...
И може ли да забравиш, да се изгубиш, като далечните звезди?
Вечното търсене ...
Поздрави!
Рей е един безбрежен океан. Той е показателен пример за безбрежността на човешкият дух и мечти - неща отвъд тленността, одвъд ежедневните глупави грижи и смешни стремежи...
Виното от глухарчета е обагрено и от нашето детство. Всеки може да намери миговете от неповторимия порив на чистото и неподправено "аз", на неизбродните лабиринти на въображението хвърлило мост между Малкият принц и шума от галактиките...
За паметта му не се тревожа - ще остави Млечен път в съзнанието на четящите...
Ако има Вселенски Разум, вероятно Рей вече е в Пантеона !...
Ще взема пак да я прочета.
си отиват големите имена... израснали сме с тях..
със лунния поток... как хубаво го е казал само..
е Рей Бредбъри... ще остане завинаги...с книгите си..
светът осиротява...
всички заедно...
са виждали звездите...
той ни се усмихваше... и ще подължи да ни се усмихва..
и стойностен...
разтворих отново първо тази книга... и пак ще я четем..
през звездите към нас...
вероятно Рей вече е в Пантеона !...
още много пъти...
Б.
"Vino-ot-gluharche"
http://alexs.blog.bg/recepti/2012/04/08/gluharche-salata-ot-gluharche-vino-ot-gluharche.936708
Вечна му памет!!
к.к.
Рей Бредбъри и тъгуват за него.... велик е, много..
завинаги...
глухачета... вино от фантазии... как го е написал само Р. Б....
ще си остане като нарицателно за вечни времена..
с неговите книги... сякаш и от нас нещо си отива
завинаги...
не, нито един от тях,
от този свят на същества,
така ще бъде вечно, още от онези времена,
когато пясъка за пръв път бе едва от вятъра докоснат.
дано и ние да сме от тези, които могат да виждат звездите...
Друг велик писател фантаст Артър Кларк малко преди смърта си също постави подобни въпроси за упадъка на човечеството в наши дни
Ето в тази статия как вижда нещата от днешния ден великият писател фантаст
http://www.obekti.bg/dnes/10-focus/1193-ray-bradbury-nujna-e-revolucija-i-nov-polet-do-lunata
НУЖНА Е РЕВОЛЮЦИЯ И НОВ ПОЛЕТ ДО ЛУНАТА
На 22 август най-великият жив фантаст на планетата навършва кръгло 90 години.Въпреки зрялата си възраст обаче, Големият Рей не спира да мисли за бъдещето и да вярва, че истината е някъде там... но и в нашите ръце. В интервю пред в. Los Angeles Times класикът се произнесе за бъдещето на родната си Америка и даде съвет на президента Обама да не спира да гледа към звездите.
"Той просто трябва да обяви, че ще се върнем на Луната", убеден е Бредбъри. "Не трябваше въобще да я напускаме. Трябва да се качим там, горе и да подготвим база, от която да изстреляме ракета към Марс. След това да отидем до Марс и да го колонизираме. Когато сторим това, ще живеем вечно."
Човекът, написал "Фаренхайт 451", "Вино от глухарчета" и "Марсиански хроники", вижда настоящето на родината си в мрачни краски. "Смятам, че страната ни се нуждае от революция", обяви той. "Днес правителството е навсякъде. Трябва да си припомним, че държавата е от хората, на хората и за хората."
Роденият в Илинойс писател никога не се е притеснявал да критикува политиката. Някога той нарече Бил Клинтън с дума, неподходяща за отпечатване и се противопостави на онези, които наричат работата му научна фантастика. Всъщност Бредбъри се интересува много повече от тънкостите на човешката същност и възразява срещу наплива на високите технологии.
"Имаме твърде много мобилни телефони. Твърде много интернет. Трябва да се отървем от тези машини. Днес сме затрупани с машини."
В книгата си "Фаренхайт 451" Бредбъри се страхуваше от масовото изтребване на книгите, но днес не възразява срещу идеята да скача с подковани ботуши върху електронните четци като Kindle. "Миналата година няколко интернет компании се свързаха с мен, за да ме молят да качат книгите ми в електронен вариант. Ето какво отговорих на Yahoo - "Вдигайте си ушите и вървете по дяволите!", похвали се той в неподражаемия си стил.
http://chitanka.info/person/ray-bradbury
осветяващо личността на големия Рей Бредбъри....да, много е писано
за него, и още ще се пише...и най-важното още много ще се четат неговите книги...
08.06.2012 12:36
Наричах го пишещият земна фантастика, разбирай реалията...сега си мисля че съм бил по.прозорлив от някои литературни критици, тогава уж величия хе
Прости скромността ми ))))))))
Хубав ден, добро момиче!
Никос ()
хубав ден и на теб, приятелю... сърдечно..
Макар и сам написал тези думи ("Вино от глухарчета"), той ще живее и в бъдещето! Бъдещето, за което казва в "Гробище за лунатици": "Бъдещето се втурва към теб. Разполагаш само с един миг, за който да успееш да го превърнеш в приятно, споделено и добро минало. Миговете се нижат и ти премигваш срещу утрешния ден. Не сграбчиш ли тези моменти, без да ги спреш, и не ги ли оформиш, без да ги унищожиш, не оставяш нищо след себе си. Моята цел, неговата цел, всички цели трябва да се отпечатат в тези малки парченца бъдеще, които при докосване се превръщат в бързо изчезващи вчерашни дни."
В памет на великия Рей Бредбъри - да не пропускаме миговете настояще, в които истински живеем...
да...в памет на Рей Бредбъри - да не прорпускаме миговете
на настоящето в което истински живеем..
05.09.2012 22:13